1.Изграждане на нова политическа, социална, гражданска, стопанска и управленска философия, чиято основна идея е, че целта на икономиката не е максимизиране на печалбата в полза на тясна група собственици и чужд капитал, нито създаването на балансиран бюджет, а формирането на социално-икономическа устойчивост и ефективност – работа и хляб за трудовите хора. Тази философия е в основата на представяната антикризисна стратегия и следва да стане водещата идея при провеждането на антикризисните мероприятия:.

2.Социално-икономическата устойчивост изисква с помощта на държавата да бъде формирана финансова основа. Това означава от една страна укрепването на банката за развитие, а от друга формирането на няколко банки – банка за взаимно подпомагане и за земеделски кредити. Тези банки с умела политика ще концентират средствата на населението и ще създадат благоприятна кредитна политика за развитие на производството, на реалната икономика;

3. Промяна на данъчната система, на такси и акцизи. Премахване на плоския данък за доходите на физически лица и въвеждане на прогресивно-подоходния такъв. Диференциране на данъците печалба - при производство на стоки с висока степен на добавена стойност, както и на такива, които бъдат признати за иновационни да бъде запазен нисък данък печалба. И обратното при стоки с ниска степен на добавена стойност, характеризиращи се с ниска степен на иновативност, да бъдат повишени данъчните ставки. Да се въведе допълнителен данък „лукс”;

3.Ренационализация с последваща социализация, т.е. превръщане в национални предприятия, на ключови структурни единици за комунални услуги и естествени монополи – ВиК, топлофикация, електроразпределителните дружества и други. Те ще работят по специален закон, в резултат на което няма да се търси максимизация на печалбата, а ще се осигурят поносими социални цени на комуналните услуги, така че в условията на криза да не се увеличава финансовото бреме върху редовия гражданин на България;

4.Предвид намаляване на безработицата, осигуряване на заетост, формирането на социална стабилност, а най-вече за създаване на перспективи за бъдещо развитие следва да се разработят проекти и да се продължи осъществяване на други чрез държавно инвестиране, както и чрез привличане на допълнителни средства от други източници. Например, такава проекти могат хда бъдат тези за възстановяване на мелиоративната система в България, за усъвършенстване на железопътната инфраструктура, както и без забавяне осъществяване на големите енергийни проекти – АЕЦ „Белене” , както и развитие на мрежа от социални предприятия;

5. Създаване на общински селскостопански предприятия, които с помощта на средства, заети от банката за земеделски кредити да закупят машини, оборудване и материали за да извършват обработка на земята на стопани и на собственици на земя, живеещи извън съответния регион, а също така да арендуват пустеещи земи. Чрез подобни стопански единици, обединени в асоциации е нужно да се развие мрежа за реализация на готовата продукция, включително в чужбина, за закупуване на торове и материали, а също така за преработка на селскостопанските суровини в продукти с по-висока степен на добавена стойност. В този смисъл те могат да се превърнат в ядро на възраждане на модерното селско стопанство в България;

6.Разработка на стратегия за иновационно развитие и програми за създаване на общество и икономика на знанието в отделни направления. Реално осъществяване на стъпки по внедряване на иновационна платформа на развитие на България в посока на разработка на различни новаторски технологии.Формиране на технопаркове и технополиси, активизиране на БАН, другите научни центрове и университети на основата на проектния подход. Стимулиране на инвестициите в наука чрез промените в данъчното законодателство и други. Създаване на държавна научна експертиза, мониторинг и прогноза на иновационното развитие у нас и в чужбина. Акцент върху развитие на образованието, обвързано с общата социално-икономическа насоченост на страната;

7.Активизиране на външнотърговската дейност, оживяване и разширяване на връзките със ”забравени” партньори на България – Русия и страните от ОНД, арабските страни, Китай, Индия, страните от Латинска Америка и Югоизточна Азия и други, включително създаване на смесени п редприятия и други;

8.Увеличаване на разходите и „оздравяване” на здравната система, акцент върху профилактиката, съхраняване и развитие на съществуващия здравен потенциал – лекари, медицински сестри и други. Създаване на условия за тяхното израстване. Разработка и внедряване в действие на проекти за комплексни мерки за борба с определени заболявания с изключителна социална значимост - сърдечно-съдови, ракови,простудни, инфекциозни и други. Създаване на зравна система, орентирана към поддръжка на здравето на пациентите, а не лекуване на болести;

9. Разработка на комплексни проекти и активизиране на мероприятия за борба със значими социални проблеми такива като бедността, престъпност и наркомания, корупция, „войната по пътищата”, задръстванията в големите градове, замърсяванията и други;

10. Особено внимание върху борбата с демографската катастрофа в страната. Разработка на стратегия за възраждане на българската нация с акцент върху защита на майчинството и грижи за децата, училищното образование, гражданската култура и патриотичното възпитание. Борба с явленията на антикултура, залели страната и народа ни през последните двадесет години.