1. Наименованието на партията е Комунистическа партия на България

2. Комунистическа партия на България  е със седалище гр. София, р н "Триадица" и адрес на управление София, п. код 1000, ул. "цар Калоян" №10.

3. Устав и програма на КПБ

УСТАВ

НА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Комунистическата партия на България /КПБ/ е политическа организация, учредена в съответствие със Закона за политическите партии в Република България. Тя е доброволно сдружение на български граждани с избирателни права и изразява, и защитава политическите, икономическите, социалните и духовните интереси на хората на наемния труд.

КПБ осъществява своята дейност в строго съответствие с Конституцията, законите в Република България и своя Устав. Тя се бори срещу капитализма, за социализъм, защитава мира, народната демокрация, националната сигурност, териториалната цялост и суверенитета на България.

Комунистическата партия на България води своето начало от Бузлуджанския конгрес от 02.08.1891г. Тя е класова партия, духовен наследник и идеен продължител на учредената от Димитър Благоев марксистка партия, приема нейната история като своя. КПБ е част от международното комунистическо движение, от българската и световната левица.

В своята дейност КПБ се ръководи от марксистко-ленинското учение, от постиженията на съвременните обществени науки и се опира на опита, традицията и новите идеи на международното комунистическо и работническо движение.

Основната цел на КПБ е изграждането на социалистическо общество, преимуществено въз основа на обществената и кооперативната собственост върху средствата за производство, приемайки общочовешките, националните и комунистическите ценности и идеали.

І. НАИМЕНОВАНИЕ, СИМВОЛИ и ЦЕЛИ

Чл. 1. Наименованието на Партията е: КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА БЪЛГАРИЯ /КПБ/,седалището на КПБ е гр. София, аадресът на управление е: гр. София, Столична община, район Триадица, ул.”Калоян” 10.

Чл. 2. /1/. СИМВОЛИТЕ на КПБ са:

1. Знаме червен цвят и надпис със златни букви “Комунистическа партия на България”. В горния ляв ъгъл е разположена петолъчка със сърп и чук.

2. Емблема – петолъчка; в средата разположена книга и върху нея сърп и чук и надпис под нея КПБ;

3. Други символи при провеждане на политически кампании, утвърдени с решение на ЦК на КПБ и непротиворечащи на чл.5 от ЗПП /обн.ДВ, бр.28 от 1.04.2005г/.

/2/ Художественото оформяне на символите и тяхното използване се регламентират с Инструкция на Централния комитет на КПБ.

Чл.3. Партията има кръгъл печат с надпис околовръст “Комунистическа партия на България”. В средата на печата е изобразена петолъчна звезда, в която са изписани инициалите на съответния орган – ЦК, ОК, Общ.К и седалището му.

Чл.4. ЦЕЛИ на КПБ и НАЧИНИ за постигането им.

Основна цел на КПБ е изграждането на социалистическо общество, преимуществено въз основа на обществената и кооперативна собственост върху средствата за производство.

Партията съдейства за формирането и изразяването на политическата воля на гражданите, чрез избори или по други демократични начини.

За постигане на политическите си цели, КПБ използва демократични средства и методи.

ІІ. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ДЕЙНОСТ НА КПБ

Чл.5./1/. Основен принцип на организационно изграждане е демократическия централизъм, който се изразява в :

1. Изборност на всички ръководни органи от долу до горе, чрез преки или представителни – тайни или явни избори;

2. Периодична отчетност на изборните органи пред първичните партийни организации и пред висшестоящите партийни органи; контрол върху дейността на всички ръководни органи;

3. Строга партийна дисциплина, подчинение малцинството на мнозинството;

4. Задължителност на взетите от ръководните органи на висшестоящите органи решения за нисшестоящите;

5. Свобода на мненията, предложенията при обсъждане и единство при изпълнение на партийните решения.

Съществуването на фракции, групи и течения в КПБ е несъвместимо с принципа на демократическия централизъм, гарантиращ единство на партията.

Чл.6. Основни принципи на дейност и ръководство:

1. Основен метод на ръководство е колективният.

2. Вътрешно-партийните отношения се изграждат върху принципите на :

а/ равенство в правата и задълженията;

б/ свобода на мненията при обсъждане на предложения за стратегията и тактиката на партията;

в/ единство в изпълнение на решенията;

г/ самостоятелност на партийните органи и организации на съответно ниво при определяне и решаване на тяхната структура и дейност;

д/ критика и самокритика за отстраняване на недостатъци и грешки;

е/ вътрешно-партийна демокрация.

ж/ гласност и публичност при обсъждане на основните партийни въпроси;

Чл.7. Участие в органите на властта.

1. КПБ провежда своята политика и защитава своите позиции в институциите на политическата и изпълнителната власт чрез избрани или назначени в състава им свои представители.

2. КПБ участва в изборите за президент, парламент и местни органи за управление самостоятелно или чрез участие в предизборни съюзи и коалиции.

3. При наличие на необходимия минимум, избраните членове в парламента образуват самостоятелна парламентарна група. Избраните общински съветници образуват група на съветниците и имат свое ръководство.

4. Предложения за всички изборни постове могат да се направят от всеки комунист и партийна организация. Кандидатурите се утвърждават от съответните партийни форуми.

5. Кандидатите се предлагат за публично обсъждане в печата и на пресконференции при широко участие на симпатизанти на партията.

6. Кандидатите за народни представители се утвърждават от ЦК на КПБ , а за общинските съветници и кметове от съответния общински или областен партиен комитет, които извършват регистрацията им по установения от закона ред.

7. Всички избрани от името на КПБ народни представители, съветници и кметове участват в работата на съответните партийни ръководни органи със съвещателен глас.

8. ЦК на КПБ взема решение за осъществяване на съюзи и коалиции с други партии, организации и движения. При избори за общински съветници, тези права могат да се предоставят на областните и общински комитети.

Чл.8. КПБ оказва подкрепа и сътрудничи с :

1. Синдикални организации в защита интересите на трудещите се.

2. Партии, граждански обединения, обществени организации и съюзи с леви идеи и социална ориентация.

3. Зелени движения, младежки организации с леви идеи и цели.

ІІІ. ПРАВИЛА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПАРТИЙНИ СТРУКТУРИ

Чл.9. В съответствие с административно- териториално деление на страната, организационната структура на КПБ е тристепенна: първични партийни организации, общински партийни организации и областни партийни организации.

Чл.10. /1/. Основен принцип за изграждането на първичните партийни организации е териториалният.

/2/. На територията на една община, ППО могат да бъдат изградени по местоживеене или по интереси. Всеки комунист избира в коя първична партийна организация да членува.

ІV. ПЪРВИЧНИ ПАРТИЙНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Чл.11./1/. /1/. Първичните партийни организации /ППО/ се създават по инициатива на комунистите и обединяват най-малко трима членове.

/2/ Първичните партийни организации осъществяват връзката на партията с трудовите хора и реализират нейните програмни цели и задачи.

/3/. Първичните партийни организации могат да формират в състава си партийна група и съставни партийни организации. Съставните организации се изграждат на принципи на общите интереси /професионални и творчески/, посочен в чл.10 /2/ на настоящия Устав и са част от членския състав на общата Първична партийна организация. Основната задача на партийните групи и на съставните организации е да засилват влиянието на партията сред нейните привърженици – съмишленици, избиратели, леви синдикалисти, млади симпатизанти, читатели на левия печат и др. Формите на въздействие са личния пример на комунистите, другарските разговори по организиране на публични събрания в микрорайоните – избирателните секции, кварталите, жилищните блокове и други.

/4/ Първичните партийни организации се водят на отчет в общинския партиен комитет.

/2/. Първичната партийна организация;

1. Приема нови членове и възстановява прекъснато партийно членство. Взема решение за налагане и снемане на партийни наказания.

2. Избира делегати за общинските конференции и предлага такива за областните конференции и партийните конгреси.

3. Обсъжда и предлага кандидати за избиране в местните и държавни органи на властта и за парламент.

Чл.12./1/. РЪКОВОДЕН орган на ППО е партийното събрание, което може да бъде закрито и открито. На откритите събрания присъстват и съмишлениците на партията. Право на решаващ глас на тези събрания имат само партийните членове.

1. ППО провеждат партийни събрания не по-рядко от един път на три месеца. Партийното събрание се свиква при необходимост от партийното ръководство или по искане на една трета от членовете на ППО.

Свикването става с писмена покана до всеки член на ППО, в която се отбелязват датата и часа на провеждането на събранието и проекта за дневен ред. Поканата се връчва не по-малко от десет дни преди датата на събранието.

2. Събранието е уставно, ако на него присъстват повече от половината от членовете на ППО.

3. Решенията се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите, освен в случаите изрично упоменати в настоящия Устав.

/2/. Отчетно-изборно събрание се провежда по решение на общинския, областния или Централния комитет на Комунистическата партия на България и предхожда съответните конференции и конгреси. Отчетно-изборното събрание се организира от партийното ръководство.

1. Събранието разглежда и одобрява отчета за работата на партийното бюро, първичната партийна организация и комунистите.

2. Избира партийно бюро и делегати за отчетно-изборните събрания или конференции на общинската партийна организация.

3. ППО с численост до десет членове избира само секретар и заместник секретар и касиер.

4. Обсъжда и предлага кандидати за висшестоящите контролни и ръководни органи.

Чл.13. Партийното ръководство /ПБ/ ръководи дейността на партийната организация между партийните събрания, като на първото си заседание избира партиен секретар и структурира състава си.

1. Внася предложения за дейността на ППО.

2. Предлага на ППО кандидатите за членове на КПБ.

3. Предлага за обсъждане в ППО мерки за възпитателно въздействие.

4. Събира и отчита членския внос.

5. Създава условия и организира изпълнението на решенията на ППО и висшестоящите партийни органи.

6. Води и съхранява установената с Инструкция на ЦК на документация на ППО.

V. ОБЩИНСКИ И ОБЛАСТНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Чл.14./1/. Общинската партийна организация обединява ППО на територията на съответната община. Тя се регистрира в областния комитет, а ако няма учреден такъв – в Централния комитет на КПБ, при наличие на две ППО и най-малко 20 партийни членове.

/2/. Областната партийна организация обединява общинските и първичните /където не е изградена общинска/ партийни организации на територията на съответната област и в съответствие с многомандатните избирателни райони. Регистрира се в Централния комитет на КПБ.

/3/. Партийните организации на градовете с районно деление имат статут на Областни, а в самите райони - на общински организации.

Чл.15. Висш РЪКОВОДЕН орган на общинската и областната партийна организация е партийната конференция, а за малките общини събранието на организацията.

1. Отчетно-изборната конференция се провежда от областния /общинския/ комитет най-малко веднъж на три години по решение на висшестоящия ръководен орган.

2. Насрочването на дата, час, място, обявяването на дневния ред и определянето на нормата за представителство става двадесет дни преди нейното провеждане от съответния комитет, за което се изпраща писмена покана до всеки делегат.

3. Общинската /областна/ конференция е законна, ако на нея са присъствали най-малко две трети от избраните делегати.

Чл.16. Извънредна конференция се свиква по решение на общинския /областния/ комитет или висшестоящите ръководни органи, както и при искане на една трета от първичните, респективно общинските партийни организации. Насрочването и обявяването на дневния ред и нормата за представителство става чрез писмено съобщение, десет дни преди нейното провеждане по реда и изискванията на чл.15.

Чл.17. Общинската /областна/ конференция:

1. Обсъжда и одобрява отчетите на съответните комитети и контролно-ревизионни комисии.

2. Определя числеността и избира общински /областен/ партиен комитет, общински комитет, областен комитет и общинска /областна/ контролно –ревизионна комисия /Общ КРК и ОКРК/, а за малките общини – ревизионна.

3. Обсъждането на всеки кандидат става индивидуално.

4. Изборът на съставите на ръководните и контролни органи е поименен; таен или явен – по решение на конференцията.

5. За избран се счита кандидатът, за когото са гласували най-малко две трети от присъстващите делегати.

6. Избира делегати за висшестоящата конференция или конгрес на КПБ. Обсъжда и издига кандидатури за членове на висшестоящите ръководни и контролни органи.

7. Обсъжда и издига кандидатури за народните представители, съветници и кметове.

8. Приема и утвърждава бюджета на партийната организация.

Чл.18. Общинският /областният/ комитет на КПБ ръководи дейността на общинската /областна / партийна организация между конференциите.

1. На своето първо заседание избира:

а/ първи секретар и секретари – с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието членове;

б/ бюро – с обикновено мнозинство, което ръководи дейността на организацията между пленумите.

2. Поддържа двустранна връзка с ръководствата на ППО и висшестоящите комитети; контролира дейността на общинската партийна организация /ППО/ и следи изпълнението на партийните решения.

3. Води организационната и финансова отчетност на общинската /областна/ организация; разпределя, разходва и отчита средствата на областната /общинската/ партийна организация в съответствие с Инструкцията на ЦК на КПБ.

4. Провежда най-малко четири пленума през годината или насрочва извънреден такъв по искане на две трети от ППО /общинската партийна организация/ като свикването на пленума става с писмена покана до всеки негов член с отразени в нея ден и час на провеждането и дневен ред най-малко от десет дни преди неговото провеждане; заседанията са редовни, ако присъстват половината от членовете на комитета; решенията се приемат с обикновено мнозинство.

5. Утвърждава кандидатите за кметове и съветници.

6. Членовете на КРК, избраните кметове и съветници могат да участват в заседанията със съвещателен глас.

Чл.19. На своята областната /общинската / КРК /ОКРК, Общ.КРК на КПБ/:

1. Първо заседание избира с квалифицирано мнозинство от присъстващите членове, председател и заместник-председател.

2. Контролира спазването на Устава и проверява воденето на партийната документация, целесъобразността и законността на изразходване на финансовите средства.

3. Следи за правилното използване и стопанисване на партийното имущество.

4. Разглежда молбите и жалбите на комунистите и уведомява писмено тях и съответната партийна организация за своето решение в съответствие с чл.38 от настоящия Устав.

5. Информира бюрото на областния /общинския/ комитет на КПБ за установени нарушения, грешки и недостатъци в партийната дейност.

6. Отменя или утвърждава партийните наказания, наложени от общинските /областните/ комитети на КПБ или първичните партийни организации.

7. Провежда заседание всяко тримесечие като свикването се извършва с писмена покана; заседанията са редовни, ако са присъствали половината от членовете на комисията; решенията се приемат с обикновено мнозинство.

Чл.20. /1/. Излизане или освобождаване на членове от състава на общинския /областния/ комитет или контролно-ревизионна комисия става при :

- напускане редовете на КПБ;

- изключване от редовете на КПБ;

- смяна на местожителството на територията на друга област /община/;

- груби нарушения на Устава, неизпълнение на партийните решения, приети от съответния или висшестоящ комитет или комисия, като мярка за възпитание или въздействие;

- по предложение на ППО, в която членува;

- при тежко боледуване или смърт;

/2/. Предложението се внася чрез лична молба или от секретаря /председателя/ на комитета / комисията/ и се обсъжда на пленарно заседание.

/3/. Освобождаването се счита за прието, ако за него са гласували две трети от присъстващите на заседанието.

Чл.21./1/. Попълването на съставите на областния /общинския/ комитет и КРК при освобождаването на негов член става на същото или първото следващо пленарно заседание. Кандидатите се избират от общинските и /или първичните партийни организации/ на територията им.

/2/. Попълване на състава на комитета и комисията е допустимо и при необходимост от включване на членове от новосформирани първични или общински организации.

/3/. Предложението се внася от секретар на съответния комитет или комисия и се счита за прието, ако за него са гласували най-малко две трети от присъстващите на заседанието членове.

VІ. ВИСШИ ОРГАНИ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Чл.22. Върховен орган на комунистическата партия е конгресът.

1. Редовен конгрес се провежда не по-рядко от един път на пет години.

2. Същият се свиква с решение на ЦК на КПБ, в който се определят дневен ред, датата, часът и мястото на провеждането му, нормата за представителство. Те се обявяват 20 дни предварително чрез съобщение в партийния печат.

3. Конгресът е законен, ако в него са участвали не по-малко от две трети от избраните делегати. Делегатите запазват правата си до следващия конгрес.

Чл.23./1/. Извънреден конгрес на КПБ се свиква от ЦК на КПБ при необходимост и при реда и условията за насрочване и провеждане на конгрес съгласно чл.22.

/2/. При политическа необходимост между конгресите може да се свикват заседания на избраните делегати, Национална конференция или да се провежда общопартийно допитване. Решение за провеждането им се приема от ЦК на КПБ при реда и условията за насрочване на конгреса. При решение ЦК на КПБ, на съответния форум могат да се допълват или изменят съставите на централните партийни органи.

Чл.24. Конгресът на Комунистическата партия на България:

1. Обсъжда и утвърждава отчетите на ЦК на КПБ и ЦКРК на КПБ.

2. Изслушва отчет за състоянието на парламентарната дейност, печата, левите младежки организации, синдикални движения и други национални проблеми.

3. Изменя и допълва Устава и Програмата на Комунистическата партия на България, определя наименованието и символите на партията.

4. Определя стратегическите и тактическите цели на партията.

5. Определя числеността на ЦК и ЦКРК и кандидат – членовете им. Избира техните състави в рамките на минимум 80% от определената численост. Делегира правото на ЦК и ЦКРК да допълват съставите си измежду предложените от областните /или новосъздадени общински комитети/ и политическото бюро, кандидати.

6. Обсъждането и изборът са поименни. Изборът е таен или явен по решение на конгреса.

7. За избран се счита кандидатът, за когото са гласували най-малко две трети от присъстващите делегати.

8. Предоставя пълномощия на ЦК на КПБ, ЦКРК или други органи за решаване на конкретните политически въпроси, както и да взема решения по всички основни политически проблеми.

Чл.25. Централният комитет на Комунистическата партия на България /ЦК на КПБ/ ръководи дейността на КПБ между конгресите.

1. На свое заседание определя числеността на политическото бюро и избира с обикновено мнозинство:

а/ първи секретар;

б/ секретари и членове на Политическото бюро.

в/ секретариат.

2. Създава помощни и работни органи по направления на дейности.

3. Определя наименованията и утвърждава редакционните колегии на партийните издания.

4. Утвърждава инструкциите на ЦК на КПБ и информира по подходящ начин партийните организации за своята дейност.

5. Утвърждава бюджета на КПБ, контролира неговото изпълнение и изменение, разпределя средствата по направления и следи за тяхното законосъобразно изразходване.

6. Провежда най-малко четири пленума в годината, като свикването им става по реда на чл.12 от Устава. Членове на ЦКРК и народни представители присъстват със съвещателен глас. С решение на Политическото бюро се определя състава на участниците в разширен пленум. Заседанията са редовни, ако присъстват половината от членовете на ЦК на КПБ. Освен в определени с настоящия Устав случаи, решенията се вземат с обикновено мнозинство.

7. При особени случаи и политическа необходимост, свиква извънреден конгрес на КПБ или насрочва партиен референдум, конференция или разширено заседание.

8. Обсъжда кадрови въпроси свързани с броя и попълване състава, по предложение на първия секретар или Политическото бюро, измежду издигнатите от областните /общинските/ партийни организации кандидатури.

9. Обсъжда и приема решения за състава на Политическото бюро.

10. Утвърждава задачите на Политическото бюро и помощните органи и комисии, изградени по направления на дейности.

Чл.26. Централната контролно-ревизионна комисия е самостоятелен и независим партиен орган, който:

1. На своето първо заседание избира председател и заместник председатели с мнозинство от две трети от присъстващи членове.

2. Контролира спазването на Устава, привлича към партийна отговорност комунистите, независимо от техния партиен или публичен пост, които са нарушили Устава на КПБ, системно не изпълняват решенията на Политическото бюро и ЦК на КПБ или са злоупотребили с партийни финансови средства.

3. Разглежда молби, жалби или възражения на комунистите.

4. Контролира целесъобразното и законосъобразното разходване на партийните финансови средства.

5. Контролира правилното използване на имуществото на КПБ.

6. Информира Политическото бюро на ЦК на КПБ за допуснати нарушения, грешки и недостатъци.

7. Отменя или утвърждава наложени партийни наказания от по-нисши инстанции. Решенията на ЦКРК се отменят само от конгрес на КПБ.

8. Провежда заседания не по-рядко от един път на четири месеца, като свикването им става по реда на чл.12.

Чл.27./1/. Излизане или освобождаване на членове от състава на ЦК и ЦКРК на КПБ става при:

- напускане редовете на КПБ;

- изключване от редовете на КПБ;

- смяна на местожителството извън Република България или загубване на избирателни права;

- груби нарушения на Устава, неизпълнение на партийните решения, приети от ЦК и ЦКРК, като мярка за възпитание и въздействие;

- по предложение на ОбК /ОК/ на КПБ, в която членува;

- при тежко боледуване или смърт.

/2/. Предложението се внася чрез лична молба от комуниста или от Политическото бюро на ЦК /председателя на ЦКРК/ и се обсъжда на пленарно заседание.

/3/. Освобождаването се счита за прието, ако за него са гласували две трети от присъстващите на заседанието.

Чл.28. /1/. Попълването на съставите на ЦК и на ЦКРК при освобождаване на негов член, става на същото или първото следващо пленарно заседание. Кандидатите се издигат от областните /общинските или първичните партийни организации/.

/2/ Попълване на състава на ЦК и на ЦКРК е допустимо и при необходимост от включване на членове от новосформирани областни или общински организации.

/3/. Предложението се внася от член на Политическото бюро на ЦК на КПБ и се счита за прието, ако за него са гласували най-малко от две трети от присъстващите на заседанието членове.

VІІ. ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

Чл.29./1/. Комунистическата партия на България е юридическо лице, което се представлява от първия секретар на ЦК или от упълномощени от него лица.

/2/. Областните, общинските и първичните партийни организации се представляват на съответното териториално ниво от техните първи секретари или от упълномощени от тях лица.

VІІІ. ЧЛЕНСТВО В ПАРТИЯТА

Чл.30. /1/.

1. Член на Комунистическата партия на България може да бъде всеки гражданин, който има избирателни права в Република България, приема Устава и Програмата на партията, членува и работи в една от партийните организации и редовно плаща членски внос.

2. Членството в КПБ е индивидуално и доброволно.

3. Всеки член на партията притежава лична членска карта.

4. Едновременното членство в КПБ и друга политическа партия, регистрирана по Закона за политическите партии е несъвместимо.

/2/. Членовете на КПБ могат да членуват и в БКМС до 35 годишна възраст.

Чл.31.Ред за встъпване, възстановяване на членство или преминаване в Комунистическата партия на България.

1. Кандидатите за нови членове на КПБ подават писмено заявление и автобиография до първичната партийна организация. Ако кандидатът е бил член на БКП до преименуването й в БСП през 1990 г., може да представи партийния си билет или друга членска книжка.

2. Желанието за възстановяване на членство след преименуването на БКП, се декларира пред ППО устно и с представяне на партийната членска книжка.

3. Членството в КПБ, преминаването на индивидуални членове или партийни групи и организации от други социалистически, комунистически или работнически партии се урежда с Инструкция на Централния комитет.

Чл.32. Приемането на нови членове се обсъжда и решава като правило на открити събрания на Първичните партийни организации в присъствието на кандидата.

1. Решението се взема с квалифицирано мнозинство от участващите в събранието, в присъствието на кандидата.

2. Решението влиза в сила веднага.

3. Всеки новоприет член плаща встъпителен членски внос, равен на стойността на членската карта.

4. Процедурите по възстановяване на членството и индивидуалното преминаване в Комунистическа партия на България от други леви марксистки партии се извършва от общинските комитети, а там където няма такива от областните комитети. За резултатите се уведомяват ППО.

Чл.33. Всеки член има право:

1. Да избира и да бъде избиран в ръководните органи; да прави отводи на кандидати за тях, когато преценява, че нямат необходимите качества. Да издига кандидатури за представители на партията, в парламентарни, президентски избори и за местни органи на властта.

2. Да участва, предлага и отстоява свои мнения и разбирания при обсъждане и вземане на решения за политиката и практическата дейност на партията на партийни събрания , заседания, конференции и конгреси, чрез писмени материали и предложения до тях и до партийния печат.

3. Да критикува слабостите, грешките и недостатъците на всеки комунист, независимо от поста, който заема в партията или в обществото.

4. Да участва лично при обсъждане и вземане на решения за собствената му дейност или поведение.

5. Да търси съдействие и помощ от всички партийни органи и получава своевременен отговор от тях.

6. Да получава информация за дейността на партията и ползва нейната материална база.

7. Да напусне доброволно партията, като уведоми ръководството на партийната организация, в която членува за своите мотиви.

Чл.34. Всеки член е длъжен:

1. Да участва активно в политическия живот на партията.

2. Да пази и укрепва партийното единство.

3. Да бъде искрен и честен, да спазва партийния морал и етика и пази чисто званието “комунист”.

4. Да участва и осигурява обществена подкрепа на политическите акции и кампании на партията, да разширява политическото й влияние в обществото, като укрепва връзките връзките с масите, разяснява нейната политика, цели и идеи и с поведението си утвърждава хуманни отношения.

5. Да разпространява националните, патриотичните и марксистко-ленинските идеи и се бори срещу проявите на корупция, на фашизъм, реваншизъм, расизъм, екстремизъм, антисемитизъм и ционизъм.

6. Да защитава авторитета на партията, като дава пример на истинско партийно другарство, висока принципност и отговорност.

Чл.35./1/. Поведението на комунист, който в продължение на три месеца не е плащал членския внос и не е посещавал партийни събрания без уважителни причини се обсъжда на организационно събрание. Ако се установи, че фактически по свое лично решение е прекъснал връзките с партийната организация, събранието приема решение за доброволното му напускане на редовете на КПБ.

/2/. Мярката по предходната алинея не се прилага към членовете, които поради влошено здравословно състояние или напреднала възраст не могат да участват пълноценно в живота на ППО, но редовно плащат членския внос.

Чл.36./1/. За нарушения на Устава, при неизпълнение на партийни решения за погазване на партийния морал и етика, се налага следните партийни наказания:

- бележка;

- предупреждение;

- последно предупреждение;

- изключване.

/2/. Наказанията се налагат от първичната партийна организация в зависимост от степента на виновност и подлежат на обжалване пред ОбКРК, ОКРК и ЦКРК в едномесечен срок за всяка поотделно.

/3/. Партийните комитети от всички нива могат да приемат мерки за партийно въздействие – освобождаване от съставите на ръководни и контролни органи или предложения до ППО за наказания. Въпросът за привличане към партийна отговорност на член на ЦК на КПБ и член на ЦКРК се решава от Централния комитет, а за изключване от партията от Конгреса, а между конгресите от пленума на ЦК на КПБ.

Чл.37. Налагане на наказания “изключване”:

1. Мотивираното предложение се докладва писмено или устно от секретаря на ППО, при изключване на член на ЦК на КПБ на ръководещия партийния конгрес, а между конгресите – първия секретар на ЦК на КПБ.

2. Решението се взема с квалифицирано мнозинство от присъстващите членове на събранието.

3. Решението влиза в сила веднага, освен ако засегнатата страна не го е обжалвала съгласно чл.36,ал.2. В този случай решението влиза в сила след становището на последната КРК, до която е отнесено. Централният комитет на КПБ може да разпуска партийните комитети и организации, чиято дейност противоречи на идейните и организационни принципи на партията, на нейната политическа линия, особено когато те създават раздори, водещи до разгром на областни, общински и първични организации. Централният комитет заедно с ЦКРК на КПБ вземат необходимите мерки за бързо изграждане на нови партийни ръководни органи и организации.

4. Предложението за изключване се разглежда в присъствието на комуниста, освен ако той е отказал устно или писмено да участва в партийното събрание.

Чл.38. Жалбите и възраженията на комунистите се разглеждат от съответната контролно-ревизионна комисия, която съобщава писмено решението си до комуниста и ППО в едномесечен срок от получаване на жалбата.

Чл.39. Възстановяване на членство на изключен или доброволно напуснал член става не по-рано от изтичането на една година, в присъствието на кандидата и при реда и процедурата за прием на нови членове.

Чл.40. Съмишлениците присъстват на открити партийни събрания, на които се ползват със съвещателен глас. По тяхно искане при наличие на най-малко 5 души, които декларират своята привързаност към Комунистическа партия на България, ППО могат да създават групи на съмишленици.

ІХ. ФИНАНСОВА И КАДРОВА ПОЛИТИКА

Чл.41. /1/. Дейността на Комунистическата партия на България се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия.

/2/. Собствените приходи на КПБ са приходите от:

1. Постъпления от встъпителен членски внос.

2. Собствени недвижими имоти.

3. Дарения и завещания от физически лица

4. Дарения от юридически лица.

5. Лихви от парични депозити в банки.

6. Издателска дейност, авторски права и ползване на интелектуална собственост, както и от продажби и разпространение на печатни, аудио и аудио-визуални материали с партийно- пропагандно съдържание.

/3/. Собствени приходи на Комунистическата партия на България са и приходите от фондонабиращи мероприятия.

/4/. Комунистическата партия на България, може да ползва заеми от банки в размер на две трети от отчетените в Сметната палата приходи за предходната година.

Чл.42. Комунистическата партия на България разходва средствата си за подготовка и участие в избори, за осигуряване работата на партийните структури, за организационни разходи по провеждане на мероприятия и за други присъщи за дейността на Партията разходи.

Чл.43./1/. Определя минимален членски внос за комунистите в размер на о,50 лв. /50 стотинки/ месечно.

/2/. Учащи се, безработни и членове на Комунистическата партия на България без доходи, заплащат членски внос в размер, определен от ППО, но не по-малко от 0,10 лв.

/3/. ППО имат право да подпомагат заплащането на пълния размер на членския внос за своите членове по ал.2.

/4/. Редът за събиране, отчитане и разходване на членския внос се регламентира с Инструкция на ЦК на КПБ.

Чл.44./1/. Разпределението на постъпилите от членски внос средства е както следва:

а/ за ППО – 20%

б/ за Общински комитет – 20%;

в/ за Областен комитет - 20%;

г/ за Централния комитет – 40%

/2/. Всеки комунист внася годишно минимум 1 лв. извън членския внос за издръжка на ЦК на КПБ.

/3/. Общинските и областните комитети имат право да отчисляват по-висок процент от средствата за ЦК при провеждането на конгреси, избори и общопартийни мероприятия.

/4/. Изменения в процентното разпределение на набраните от членски внос средства извършва конгреса и ЦК на КПБ при делегирани правомощия за това.

Чл.45./1/. Определя касиер – счетоводител или завеждащ административно-стопански отдел на партията, като отговарящи за приходите, разходите и счетоводната й дейност.

/2/. Задължава първия секретар на ЦК на КПБ или упълномощено от него лице, в сроковете предвидени в чл.30, ал.2 от ЗПП да представя в Сметната палата имената и длъжностите на лицата по ал.1.

/3/. Разходите се утвърждават от първия секретар или политическото бюро на ЦК на КПБ.

Чл.46. Щатни сътрудници и експерти към ЦК на КПБ се утвърждават от Политическото бюро и се назначават със заповед на първия секретар на ЦК на КПБ.

Чл.47. Подготовката и обучението на кадри за ръководните и контролни органи на КПБ се организира и финансира от ЦК на КПБ по предложение на областните партийни организации.

Чл.48. Изготвя финансов отчет за предходната календарна година, включващ информация за централното управление и регионалните структури, съгласно изискванията на чл.26 от Закона за счетоводството и на НССЮЛНЦ.

До 31 март на текущата година представя в Сметната палата заверените финансови отчети.

Към тях се прилагат списъците на дарителите и размерът на даренията по чл.23 ал.1 т.3 и 4 от ЗПП, както и списъци на търговските дружества с под пет на сто държавно или общинско участие предоставили средства на Комунистическа партия на България.

Х. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.49. Съществуването на Комунистическата партия на България се прекратява с решение на конгреса, прието с мнозинство от две трети от избраните делегати за: сливане или вливане в друга партия; разделяне на две и повече партии; саморазпускане на партията, съгласно Устава или с решение на СГС.

Чл.50. При приемането на решение за прекратяване, конгресът определя начина и сроковете за разпореждане с партийното имущество. Условията се приемат с мнозинство от три четвърти от общия брой на избраните делегати на конгреса.

Чл.51. Централният комитет на КПБ приема специални инструкции за проблеми, чието тълкуване и /или/ решения не се третират в настоящия Устав на Комунистическата партия на България.

Уставът на Комунистическата партия на България е приет на учредителния конгрес на Комунистическата партия, проведен на 15 декември 1996г. в гр.София, изменен и допълнен на второ събрание на учредителите на 28 януари 1997г., изменен и допълнен на Втория /извънреден/ конгрес на Комунистическата партия от 14 февруари 1998г, на Третия конгрес на Комунистическата партия на България на 22 април 2000г, изменение и допълнение на Извънреден конгрес на Комунистическата партия на България на 19 ноември 2005 г. и Петия редовен конгрес на Комунистическа партия на България на 19 април 2008 г.

ПРОГРАМА

НА

КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ НА БЪЛГАРИЯ

ПРИЕТА НА IV -ИЯ КОНГРЕС

(Април 2003)

В първите години на настъпващия XXI век, човечеството е подложено на огромни социални сътресения и непосилен гнет, породени от неистовите гърчове на световния капитал, задушаващ се и озлобял, попаднал в неразрешимите за него проблеми на империализма. През тъмните облаци на смраченото за милионите трудови хора небе на надеждата, отново мощно пробива своя път светлия лъч на комунизма, вдъхвайки вяра и упование, че можем да постигнем завета на безбройните борци за равенство, братство и свобода.

Комунизмът премина славен и героичен път в борбата за освобождението на труда от капитала. Заедно с това този път беше сложен и противоречив, диалектически наситен с победи и частични отстъпления, с поражения. Но главното и решаващото това беше път на растежа, на нарастващия подем и настъпление на комунизма. Комунизмът и неговата борба с капитализма определиха социалното, политическото и духовното лице на последните няколко века. Това е главното противоречие на двете епохи. Борбата на труда, за освобождението на който се борят комунистите и капитала, който зверски защитава и отстоява капитализма е главното съдържание на целия съвременен исторически етап.

Силата и мощта на комунистическото и работническото движение се коренят не само в справедливото дело, но и в могъщото знание за обективния ход на историята, с което въоръжиха пролетариата Карл Маркс и Фридрих Енгелс.

Марксизмът позволи да се извърши огромен революционен скок от утопичния към научния комунизъм, да се заложат научните основи и методологическите принципи за разбирането на комунизма и диалектиката на движението към него. Става дума именно за основни принципи, а не догми. Класиците винаги са подчертавали, че теорията и практиката на комунизма постоянно се развиват, не стоят на едно място.Науката за комунизма е постоянно обогатяващо се теоретично учение, нетърпящо нито догматизма в конкретните си части, нито ревизионизма в основополагащите положения и принципи. Тя е живо учение, съчетаващо общото и особеното, главното и второстепенното, постоянното и преходното, многофакторното и определящото, решаващото в тях. Затова комунистическата теория е свежа и съвременна и днес.

Плодовете на това развитие могат да бъдат намерени преди всичко в развитото и обогатено учение на революционния пролетариат от Владимир Илич Ленин. Победата на Октомврийската социалистическа революция изигра решаваща роля в историята на международното работническо движение. Тя беше триумф на практическото приложение на марксизма, при разработката на правилна и победоносна стратегия и тактика. Октомври потвърди правотата на ленинизма и безусловно отхвърли претенциите на опортюнизма и неговата неспособност за революционно преобразуване на обществото. Трудовите хора от целия свят обърнаха поглед към спасителните ленинови идеи. В много страни бяха създадени комунистически партии от нов тип, които постепенно се превърнаха в решаваща сила в борбата за мир, демокрация и социализъм.

Партията на българските комунисти беше една от първите, която възприе и приложи в своя живот и действие принципите на ленинизма. Въоръжена с марксистко-лениския подход към явленията, нашата партия отхвърли погрешната линия на Втория интернационал и остана твърдо на позицията за мир и против войната, организира и проведе първото антифашистко въстание в света, установи народна власт у нас с деветосептемврийската победа. В годините на своето израстване, Благоево-Димитровската партия на българските комунисти завоюва огромен авторитет в международното комунистическо и работническо движение. Нашата партия излъчи двама генерални секретари на Комунистическия интернационал. Георги Димитров стана символ на световния пролетариат в борбата му със силите на реакцията и фашизма. Достиженията на нашата партия в борбата с капитализма и в опита за изграждането на социалистическо общество са повод не само за заслужена гордост, но и огромно задължение в сегашните условия на реставриран капитализъм у нас.

Научно обоснованата стратегия и тактика на комунистическото движение даде възможност за осъществяването на преход по пътя на социализма в редица страни от Европа, Азия и Америка в изграждането на световната социалистическа система. Това беше огромен, качествен революционен скок в развитието на социализма и комунизма в света.

Създаването на социалистическа система стимулира подема на национално освободителните движения в бившите колонии и полуколонии на империализма, доведе до краха на колониализма.

Изграждането на социализма в страните, разкъсали оковите на капитала, се осъществяваше по пътя на ленинския план за преобразуване на обществото. Социалистическата държава създаде свои институции, свой надстроечен апарат, който беше упълномощен да извърши коренните преобразования в обществото, по пътя на утвърждаването на социалистическите придобивки за огромната част от населението.

Изключително значение на този етап имаше и разгръщането на потенциала за трудовия народ и всестранната поддръжка на партийната политика от ентусиазираните и готови за велики преобразования труженици. Революционните преобразования се осъществяваха главно в три направления: индустриализация, коопериране в селското стопанство, културна революция.

Знаменателни за този период ще останат първите обекти на социалистическото строителство, изграждани в по-голямата си част с доброволния труд на населението: "Проходът на републиката" /Хаинбоаз/, "Росстрой" /язовир "Александър Стамболийски”/, язовир "Георги Димитров" „Копринка"/ и много други.

България зае достойно място в международното разделение на труда, осъществявано преди всичко в социалистическия лагер.

За годините на социалистическото изграждане на страната, у нас беше постигнато развитие, което по своя мащаб и значимост е несъизмеримо с нито един от предшестващите периоди.

Достиженията на металургията, тежкото машиностроене, корабостроенето, химията, леката промишленост, енергетиката и много други, изградиха фундамента на една модерна и достойна за уважение индустрия. Връх на постиженията ни през този период беше участието на страната ни в разработката и осъществяването на усвояването на Космоса. Тези постижения са несравними с това, което завари социалистическата революция у нас. Няма база за сравнение, тъй като много от отраслите преди това просто не са съществували.

Кооперативното селско стопанство, силно механизирано, достойно измерваше своите резултати с най-добрите в света.

За годините на социалистически преобразования у нас се създаде солидна за мащабите ни научна база и потенциал. Този потенциал се реализираше като изключително важен фактор във възпроизводствения процес.

Нарасналата икономическа мощ на страната, обезпечи сравнително спокойното демографско изменение, при което големи групи от селското население се вляха в промишлената армия. Промени се структурата на обществото.

Социалистическата държава проведе редица социални реформи, които не можеха да бъдат осъществени дори и в най- развитите капиталистически страни:

ликвидирана беше напълно безработицата;

осъществено беше безплатно здравеопазване, изградиха се бази на здравеопазването на най-високо ниво, достъпни за всички почивни станции. Децата на трудещите се бяха под особена закрила;

забележителни успехи достигна образованието, културата, напълно адаптирани към изискванията на възпроизводствения процес. Ликвидирана беше неграмотността;

пенсиите на трудовите хора бяха гарантирани от държавата. България първа в света осигури пенсиите на селяните кооператори,

Регулатор на всички тези достижения и придобивки беше комунистическата партия, реализираща своята линия чрез органите на властта и преди всичко чрез осъществяването на централизирано планиране.

Изброяването на успехите и придобивките, които получиха тружениците на социализма, трудно могат да бъдат всецяло описани, особено когато се третира техния морален аспект. Като пример могат да бъдат посочени изключително ниската престъпност, високата степен за заетост на населението, културното и образователното израстване на народа.

Въпреки изброеното до тук като успехи на социалистическите завоевания, ние сме свидетели на острата криза, която изживя социалистическата практика в края на XX век, както и на реставрацията на капитализма в голяма част от социалистическите страни. При това, този акт на връщане назад на историческия процес, беше извършен в условията на напълно мирен преход и съзерцателно отношение на мнозинството от народа.

Социализмът и неговата криза е най-важният обект, занимаващ обществената мисъл сега.

Свидетели сме на множество опити за обяснение на това ново за теорията и практиката на комунистическото движение явление. Най типичните от тях можем да посочим като;

виновници са преди всичко предателската клика начело с Михаил Горбачов;

комунистическата партия се бюрократизира и напълно се откъсна от народа;

виновна е политическата инвазия и подривната дейност, която водиха в продължение на години империалистическите центрове;

централизираното планиране спъваше икономическото развитие;

обуржоазилата се партокрация сама провокираше тези процеси, защитавайки личните си интереси;

социалистическата практика изостана и в условията на научно-техническата революция пропусна да развие информационната революция, не съумя да реализира след индустриалното общество.

Всеки нов ден ражда нови предположения.

В интерес на истината, ние трябва да се съгласим с правдивостта на гореизложените тези. Но в същото време трябва дебело да подчертаем, че нито едно от тях, взето поотделно, нито съвкупността от всички, не може да даде убедителен отговор на главния въпрос: какво предизвика кризата в социалистическите общества?

Обективният отговор на този основен въпрос на нашето съвремие, ние можем да намерим единствено обръщайки се .към първоизточниците на марксизма.

Фридрих Енгелс в 1878 година със своя гений предупреждава: "Съвременната държава - каквато и да бъде нейната форма - си остава по същество капиталистическа машина ... идеалният съвкупен капиталист. Колкото повече производителни сили вземе тя в ръцете си като своя собственост, толкова повече тя действително се превръща в съвкупен капиталист, толкова по-голям брой свои поданици тя експлоатира.

Работниците си остават наемни работници, пролетарии, Капиталистическите отношения не се премахват, а напротив, се довеждат до връхната си точка. Но на самия връх става преврат".

Ние се опираме твърдо на тази постановка, на научния комунизъм, както при оценката на изминалия период на осъщественото социалистическо общество у нас, така и при разработката на стратегията си за бъдещи действия. Този постулат на класика на марксизма дава достоен отговор на изброените по-горе предположения за кризата на социализма и обективните последици. Преодоляването на кризата на социализма в началото на третото хилядолетие, изисква от пас диалектическа критика и утвърждаване на достиженията на миналите периоди, което ще ни позволи да направим още една крачка в търсенето на новата теория и практика на социалистическите и комунистическите преобразования на съвременния етап.

В началото на третото хилядолетие, човечеството се намира на границата на ядрена и екологическа катастрофа, в условията на забележителни постижения на научно-техническата революция и реалния сблъсък изразен в непрекъснати "локални" войни, които раждат нови масови демократични и социалистически движения. Тази действителност предполага по новому да бъде оценен прехода към новото общество. Става дума не просто за смяна на капиталистическото общество със социалистическо, а за претворяването на марксисткото изискване за преход от света на отчуждението /царството на необходимостта/, основан на господството на материалното производство и всестранната експлоатация на човека, към "царството" на свободата - светът на културата, творческия труд, свободното и хармонично развитие на личността - комунистическото общество. Такъв е мащабът на проблемите, стоящи пред левите сили в света. Наша първа задача е да определим тези обществени условия, които правят възможно и необходимо раждането на новото общество.

Анализът на същността на кризата на съвременното капиталистическо общество показва, че заедно със задълбочаването на противоречията, които то поражда, разкрити от класическия марксизъм-ленинизъм, се появяват и нови, свързани с глобалния характер на неговото въздействие на цялото общество. Това се изразява преди всичко в свръх концентрация на капитали, многократно ускоряване на тяхното обръщение, нарастване ролята на финансовия капитал, както абсолютно, така и относително, нарасналата възможност за изсмукване резултатите на труда, не само на национално ниво, а преди всичко в световен мащаб. Свидетели сме на хищническа експлоатация, както на труда, така и на световните природни ресурси. Концентрацията на капитала, засилването на експлоатацията закономерно предполагат и ответната реакция на експлоатираните.

Настъпващият век ще бъде век на бурни и мирни социални революции на угнетената класа. Революцията е духът на нашето време, което непрекъснато ще предизвиква към живот нови явления и процеси. Революцията винаги пробужда енергията на масите, които творят оригинални форми на обществените отношения. Носители на тези преобразования ще бъдат преди всичко хората на наемния труд, ядрото на които ще си остане най-онеправданата част от него - работническата класа.

Неравномерното развитие на капитала и в наши дни непрекъснато демонстрира огромните различия на империалистическите интереси и противопоставянето им. Точният анализ на тези вазимоотношения ще реши и възможността за преход на определени страни по пътя на социализма. Този преход ще стане обективна предпоставка за разгръщане на огромните потенциални възможности на обществената собственост, диалектически обвързана с демократичното планиране на икономическите процеси.

Реалните предпоставки за тези грандиозни промени се коренят преди всичко в качествените изменения в обществения живот на човечеството: раждането на "слединдустриалното" /информационното/ общество, човешката революция, потребността от устойчиво развитие на света. Ние сме на прага на осъществяването на ново качество на обществения живот. Измененията в съдържанието на труда, в структурата на общественото производство, в човека като фактор на прогреса, в отношението общество - природа, правят възможно и необходимо преодоляването на рамките на днешното общество и съставляват материално-техническите предпоставки на комунизма.

Тези предпоставки се състоят най-вече в:

превръщането на творческия труд, новаторството, в главен фактор на прогреса. Реализира се марксистката постановка за ново качество на обществената дейност - "унищожаването на труда";

на мястото на рационалния труженик, целите и труда на който са подчинени преди всичко на изгодата за увеличаване на паричното, вещното богатство, се появява нов тип личност - човека на творчеството, чийто труд притежава много по-висока производителност, ценностната система на който е ориентирана преди всичко към изграждането на не отчуждени отношения в колектива --появяват се нов тип отношения между човека и природата - от източник на суровини биогеосферата се превръща в културна ценност, съхранението и възпроизводството на която става изключително важна функция на обществото и условие за неговия прогрес;

важна предпоставка за комунистическите преобразования е културното богатство, натрупано от човечеството.

Намираме се в период на нарастване на фундаментално противоречие между обективната необходимост и възможността от пробив на човечеството към свят , където ще доминират новите сфери на живот и дейност, обезпечаващи ръст на творческия потенциал на човека и възпроизводството на природата като културна ценност и системата на отношения, които ни налага корпоративния капитализъм. Разрешаването на това противоречие е в освобождението на материално-технологичните предпоставки за движение към новото качество на труда.

Наличието на предпоставки за преобразуването на обществото по пътя на един по-справедлив свят, обаче ще срещне яростната съпротива при реализацията им от обективно развиващия се в условията на капитализма глобализъм.

Светът днес е както никога единен, взаимосвързан и заедно с това уязвим. Това единство е образувано преди всичко от наличието на глобални проблеми - екологически, угрозата от използване на оръжия за масово унищожаване, пренаселеност и др. общи за цялото човечество, разрешими само с международни усилия. В същото време, човечеството се оказа в пълна зависимост от произвола на крупните транснационални корпорации и няколко мощни държави и преди всичко на САЩ. От тези държави на практика зависят проблемите на мира и войната, опазването на природата, преодоляването или задълбочаването на масовата нищета на огромна част от човечеството.

Преодоляването на глобалните проблеми, обаче не зависи само от властта на корпоративния капитал на развитите страни. Обречени на все по-голямо изоставане са страните от "третия" свят, а угрозата виси със страшна сила и над тези от бившия "втори" свят! Създадените в тези държави корпоративно-кланови структури, монополистически обединения, нищетата, традициите на бюрократизма и докапиталистическата експлоатация, ниското ниво на културата и угнетеното национално съзнание, разбитите икономики, унищожената природа, развратения местен елит, заедно с културния и информационния империализъм изграждат пропаст, която вещае непредвидими последици. Пряк резултат на това въздействие са проявите на сепаратизъм, вътрешни и международни конфликти.

От друга страна процесът на глобализация руши бариерите между страните, създава условия за планетарно обединение на регионалните финансови пазари, информацията и технологиите с всеобщ световен характер. Но глобализацията предполага и създаването на единен пазар, а този пазар по принцип е неделим. Тази неделимост е и в основата на бъдещия разрив и явна война между изявяващите се като властелини на света. В противен случай световната политика ще престане да съществува на нивото на отделните държави, прехвърляйки се на уровена на глобалните групи капитали и технологии и на нивото на политическия живот на една единствена страна.

От гледна точка на диалектическия материализъм, такава постановка на въпроса е нереализируема. Но колко ще струва на човечеството преодоляването на този кризисен момент е трудно за прогнозиране.

Недопустимостта на подобно развитие на световния исторически процес може да бъде гарантирана само на основата на мощно интернационално, противостоящо на капитала, движение на обединения труд. Вълната на антиглобалистките движения от целия свят напредва с всеки изминат ден. За нас е ясно, че до победен край тази борба може да бъде доведена само ако тя бъде въоръжена и вдъхновена от идеите на комунизма.

Социалните процеси в България,

в периода след промяната на политическата система у нас

Можем да утвърждаваме,че съществуващата у нас система на социализъм беше ранно начало на световния преходен период от капитализъм към комунизъм. Тя носеше позитивите на новото, но и достатъчно несъвършества, от гледна точна на научния комунизъм, които не й дадоха възможност да изгради устойчив модел, база за по-нататъшното развитие. Тя беше поредният опит за полет на трудовите хора към царството на свободата.

България попадна в лапите на хегемона - световния капитал, който по настоящем регулира не само икономическия, но и политическия и идеологическия живот на обществото

Свидетели сме на уникален за историята преход от социализъм към капитализъм, състоящ се в задушаване на остатъците от социализма; смяна на политическите и икономическите форми; рязка промяна на формите на собственост в интерес на новата буржоазия; въвеждане на слабо институциализирана пазарна среда, съпроводена с хаос и насилие.

Изграденото с много труд и жертви народно стопанство беше подложено на жестоките удари на провежданата години наред бюрократично-криминална приватизация. Обезкръвената предварително държавна собственост се разпродаваше безмилостно, както на чуждите "инвеститори", така и на българските новородени капиталисти, натрупали по незнайни пътища своя първоначален капитал. Нарушени бяха технологичните връзки на производството, което доведе до сриването на цели отрасли в икономиката. Така либерализацията и приватизацията имаха като резултат рязък спад на производството и нивото на живот, икономически хаос, стагнация и тотална инфлация. Стотици хиляди, високо подготвени специалисти и работници се оказаха ненужни и заеха трайно място на пазара на труда, в качеството си на безработни.

Проведените целенасочени мерки за разбиване на кооперативното дело в селското стопанство и преди всичко връщането на земята на собствениците /при условие, че тя никога не е била отнемана/, раздроби и унищожи създаваното десетилетия модернизиране на този отрасъл. Днес огромна част от българската земя е необработваема. Тя се продава на безценица и не е далеч денят, когато изкупената от чуждия капитал земя, ще ни постави в положението на чужденци в родната ни страна.

Промените създадоха и нова, специфична за преходните общества социална структура. Протича процес на формирането на нови класи, на ново класово осъзнаване. Главното е, че работникът от наемник на държавата / със съответните защитни функции/, днес предлага на пазара на труда своята работна сила на частния капитал, който диктува условия, познати само от ранно капиталистическия начин на производство. Оцеляването в тази среда поражда страх, неориентираност и конформизъм, което в много случаи води до лумпенизиране. За много хора на труда у нас, сметищата станаха средство за препитание.

Неустановената класова структура на съвременното българско общество има като пряка последица това, че в политическата сфера процесите са свързани с нестабилност на партиите и другите политически институти, които в повечето случаи, само индиректно са свързани с определени социално-икономически слоеве на населението.

Отслабването на защитните способности на обществото има като последица рязкото влошаване на състоянието на здравеопазването, пенсионното дело, просветата, раждаемостта и т.н. Няма друг народ в Европа, който през тези години да е преживявал по-голям демографски срив от нашия.

В условията на тотална разруха на националното ни стопанство и унизителните условия на живот на народа, компрадорското управление на държавата води политика на присъединяването на страната към блока на развитите западни икономики и техния военен блок НАТО. Изнемощялата снага на българина трябва да поема бремето на превъоръжаването и инвестирането на ресурси в посока, в която няма абсолютно никаква възвръщаемост, а функциите на военния блок на капитала вече са ясни за всички прогресивни хора на земята. Нашата партия и в бъдеще ще отстоява своята отрицателна позиция по въвличането ни в подобна посока.

Интегрирането ни в икономическата система на ОЕС може да бъде оценено положително, както по отношение на формата ни на участие в международното разделение на труда, така и в нарастващата възможност да се превърнем в отряд на международното работническо движение от развитите страни. Възникват обаче проблеми, свързани преди всичко с въпроса: с какво можем да участваме в този процес - с рухналите производствени мощности, с изтеклите през годините зад граница висококвалифицирани умове, с огромната за нашите мащаби безработица и т.н.

Казусите, пред които е изправен нашият народ днес са много, а опитите да се постигне растеж въпреки непрекъснатата смяна във властта на псевдополитическите сили, сипещи лавини от обещания, реално обществото ни продължава да се срива надолу към бездната на безизходицата.

Изходът, а народът на собствения си опит все повече се убеждава в това, е само един - изграждането на социалистическо общество.

Комунистическата партия предлага

алтернативата на социализма.

Раждането на новото общество, социализма-това е интернационален глобален подем в историята на човечеството. Този преход както доказва социалната практика не може да бъде праволинеен. В търсенето на истината ще следват революции и контрареволюции, ще има вълни на спад и прогрес, но в крайна сметка, победата на социализма е неизменна, това е закон на общественото развитие.

Социализмът е система на преходни отношения, които предполагат:

Отмиране на стоковите отношения и развитие на механизма за растеж и регулиране на икономиката в съответствие със степента на обобществяване на труда и асоциирането на участниците в производството.

Постепенно освобождаване на труда в условията на индустриален и след индустриален тип материално производство, противоречиво съединение на новите форми на самоуправление с отживяващите стари отношения, при засилване участието на трудещите се в отчета, контрола, приемането на решения, обществено и частно присвояване на резултатите от труда;

Процес на отмиране на класовите и социалните противоречия, на държавата, последователно развитие на представителната демокрация по пътя на превръщането й в пряко самоуправление на народа, което изключва диктатурата на бюрокрацията и традиционния парламентаризъм. Това предполага:

най-пълна реализация на правата на човека - свобода на словото, на съвестта, митинги, събрания, създаване на политически и обществени организации и т. н.;

всеобщо развитие на производственото и териториалното самоуправление като основна предпоставка за асоциирането на населението;

превръщане на масовите организации и движения в пълновластни субекти за регулиране на обществени живот;

формиране на законодателна власт на принципа на представителството на низовите асоциации - органите на самоуправление с правото на отзоваване, подмяна и т. н., независима съдебна власт, избираема пряко от народа.

Като най-важен критерий за завоюваните позиции на новото общество - социализма, може да се определи до колко то обезпечава икономическа ефективност и хармонично развитие на човека, по-високи от тези на най-развития капитализъм.

Постигането на тази задача зависи единствено от реалното асоциирано творчество на масите.

Комунистическата партия на България и

основните й задачи на сегашния етап

В условията на тотален упадък, ширеща се мизерия и глад, разруха и пълна зависимост на икономиката на страната ни от властелините на световния капитал, управлявани от компрадорската прослойка на стари и нови богаташи, ние, българите се "стабилизирахме" на дъното на социалната пропаст. Всичко това стана с мълчаливото съгласие на "отчуждените" в условията на "реалния" социализъм маси. Промените през последното десетилетие у нас се извършиха без нито една сериозна защитна реакция от страна на народните маси против отнемането на придобивки, за които днес обществото даже не може и да мечтае.

Обругани, понятията "социализъм" и "комунизъм" стряскат обезверените, изпаднали в безпътица хора. Безверието няма вече нито розова, нито синя, нито жълта окраска.

Духът на народа, обаче е все още жив. Той очаква светлият лъч на вярата в по-доброто, желае добрини в името на децата си. В името на тази вяра той е готов да чуе гласът на истината и да сътвори чудеса, които ще го накарат отново да се почувства горд от това, че е човек, че е българин.

Човешката история е процес на търсене на тази истина. Истината може да бъде сътворена само от широките народни маси. Ние, като партия на комунистите сме призвани да катализираме потенциалната енергия на трудовите хора, насочена към по-добър и по-справедлив живот, да станем техен организиран, съзнателен челен отряд за преобразуване на обществото по пътя на социализма. Само така ще възвърнем доверието към идеите, творени столетия в името на комунизма.

За целта разполагаме с огромното теоретично наследство, богат практически, собствен опит, както и с опита на управляващите в своите страни комунистически партии, реализиращи успешно строителството на социализма в съвременните условия.

Какви да бъдат нашите действия днес?

Първата ни задача е да откриваме кълновете на самоорганизация на масите, да внасяме съзнателност и целенасоченост на техните действия, да разкриваме и пропагандираме нашето виждане за решаване на конкретни проблеми.

Тази е посоката за изграждането на широка социална база на партията. Самоорганизираните социални структури на обществото /асоциациите/ трябва да се превърнат в школи за самоуправление, а най-активната им част да бъдат комунистите. Масовото асоцииране на трудещите се създава социално-материалната основа на общественото самоуправление. Става дума за управление на обществото на всички нива - от производствената бригада и предприятието, до дома и микрорайона, до отрасловото и националното нива, да се изгражда на основата на свободното и доброволно обединение на хората в доброволни работещи асоциации. Именно такива асоциации ще дадат възможност да се обединят труда и управлението, да се преодолее отчуждението от управлението на обществото и икономиката на трудещите се.

Самоуправляващите се социални структури трябва да обхванат всички сфери на обществения живот. Тяхното интегриране може да бъде постигнато само на основата на съвместяване и взаимно допълване на заявените от тях интереси. Регулатор на тези процеси в много случаи могат да бъдат комунистите.

Самоуправлението е социалната база за реализиране на принципите на пряката демокрация.

Пряката демокрация е предмостието за осъществяването на социалистическите преобразования.

Самоуправляващите се асоциации /производствени, научни, културни, териториални, екологични и т. н./, основани и действащи на базата на обществената собственост, са обективната предпоставка за отмирането на държавата, заедно с всичките й институции, налагащи експлоатацията, подтисничеството и неравенството в обществото.

Появява се необходимост от нова система на управление на общите проблеми на обществото. Тя ще бъде създадена от творческото съзидание на асоциираните труженици.

Второ - Общините са исторически обособили се средища на хора, които в умален вид притежават цялата съвкупност от противоречия в обществото. Тяхното преодоляване до голяма степен характеризира възможностите за извличане на опит, който може да служи като модел за решаване на проблемите на цялото общество.

Именно в общините можем да открием развитието и появата на самоорганизиращите се и самоуправляващи се формации. Тяхната форма на управление, обаче на настоящия етап, не дава възможност за пълна изява па гражданската инициатива. Представителната демокрация, пронизала отгоре до долу цялата система на управление в държавата е превърнала общината в грубо оръдие за провеждането на централизирана политика, в буфер за спиране напрежението нагоре към центровете на властта.

Въвеждането на самоуправление на общините предполага преди всичко прилагане на принципа па пряката демокрация. Решаването на един или друг въпрос може да се осъществява с пряко допитване на гражданите / съвременните комуникации позволяват тази практика/. Това рязко повишава отговорността на субектите и възможността да се вземат най-правилните решения.

Този подход може да бъде възприет и при структурирането на парламента. Вместо делегираните за определен период депутати, които и в най-добрия вариант не могат да отговорят на изискванията за всестранна компетентност /времето на енциклопедистите отмина/, самоуправляващите се общности биха могли да излъчват и предоставят права за решаване на конкретните проблеми на най-подготвените от своите среди. Това ще гарантира компетентност и в най-висока степен правилност на решенията. Този подход би решил и проблема за лобизма, който прозира в дейността на сегашния тип парламентаризъм.

Министерският съвет, като функциониращ орган на изпълнителната власт също подлежи на ново преосмисляне. Главното тук е превръщането му от административно-бюрократичен орган, в орган, организиран и подчинен на волята на самоуправляващите се общности, обслужващ техните интереси и идеи, гарант за постигането на общите цели на обществото. Фактор за повишаване ефективността на неговата работа е широкото прилагане на общественото начало.

Най-важният елемент, гарантиращ функционирането на обществената система е производствения процес. Промените след Десети ноември 1989 година доведоха до ликвидиране на цели отрасли от народното стопанство. Българското производство зае крайно незавидно място в международното разделение на труда.

Приватизацията, проведена със средства, присъщи на ранния капитализъм, показа пълната невъзможност на този подход да възроди производството. Вместо възраждане, днес сме свидетели на тотална разруха в предприятията, построени с труда на народа.

Ние сме за цялостен преглед на извършената криминална приватизация. При доказани нарушения и неизпълнени договори да следва реприватизация и съдебна отговорност. Върнатите на държавата предприятия, да се отдават чрез конкурс на колективи, готови да възродят производството в тях. Формата на ръководство в тези предприятия не може да бъде друга освен самоуправление /работнически съвети и др./. Те могат и трябва да докажат, че са по-жизнената форма на стопанисване от частната.

Ролята на държавата за възраждане на производство е да създаде и гарантира на основата на анализи на световното производство, дългосрочни приоритетна програми за развитие.

Селското стопанство преживя колапс, чийто последици го върнаха десетилетия назад. Възстановяването му ще бъде сложен и продължителен процес, скъпо струващ на цялото общество. Кооперативното дело е в криза. Огромни за нашата страна са необработваемите площи. Арендната форма за обработка на земята води преди всичко до нейното хищническо използване и унищожаване. Ликвидираха се и се доведоха до жалко състояние институтите, обезпечаващи научния тил на селското стопанство. Законодателството предвижда продажба на земите ни на чужденци. Вероятността да станем народ, който живее и се храни на чужда земя е огромна.

Пътят за излизане от тази криза е единствено в привеждане на законодателството и данъчната система в съответствие с най-актуалните и неотложни проблеми на селското стопанство. Необходимо е и реално стимулиране на производството за този сектор.

Възниква противоречие между частната собственост върху земята и гарантиране помощта на цялото общество за неговото възстановяване. Това противоречие може да бъде разрешено само при осъществяването на социалистическата форма на управление, а именно самоуправлението на териториалните общности.

Съществуването в съвременния свят е невъзможно без постоянен растеж на интелектуалното ниво на народа. Развитието на науката, просветата, културата й целия комплекс на духовната същност на народа е най-сигурната гаранция за просперитет.

Ние сме за бързо и адекватно извеждане от мизерното състояние, в което се намират институтите на фундаменталните науки. Дългосрочната възвращаемост на инвестициите в тях не може да е причина за сегашното им състояние. От друга страна това е най-добрата инвестиция в бъдещето на народа.

Приложните науки трябва да се превърнат в органическа, неразделна част от системата за работа на самоуправляващите се производствени общности. Образованието категорично не може да съществува в сегашния си вид. Предизвикателствата на новия век могат да бъдат посрещнати само от високообразовани личности. Неравностойното социално положение днес обрича на неграмотност и полуграмотност, огромна част от младите хора. Този факт може да бъде преодолян само в условията на социализма.

Развитието на културата е функция на възраждането на обществото. Не мениджърския подход, който за последните години народи много пошлост и създаде ниски критерии за творчество, унижаващи достойнството, както на творците, така и на народа, ще реши проблемите на творческото начало. Дълбоката диря на българските деятели на културата винаги е била и ще бъде свързана с най-интимните и възвишени идеали на народа. Възраждането днес може да се търси само в социалистическите преобразования, които ще извърши нашия народ. Ние сме убедени, че новите поколения творци ще бъдат ярки радетели на тези преобразования.

Катастрофално за народа ни е състоянието на здравеопазването. Откъснато от социалните си корени като система, днес то е превърнато за част от здравните работници в обикновен бизнес, а останалите са лишени от елементарни условия за лечение и квалификация. Колкото повече болни -толкова повече доходи! Т. е. то вече не е здравеопазване, а повече здравеотнемане. Безплатното лечение е само символ, прикриващ истинската му същност. За народа - нископлатен, безработен, с мизерни пенсии остава само алтернативата "ако платиш - ще живееш". Това е съвременната максима за "хуманизма".

Алтернативата, която предлагаме ние е: здравният работник трябва да бъде асоцииран член на самоуправляващите се социалистически общности и компетенциите му ще бъдат регламентирани, съгласно вътрешните договори с тези общности.

Пенсионерите са една огромна част от народа. Проведените промени в пенсионното дело им обезпечиха жалко същесвувание. По-страшното е, че те останаха изолирани от целия социален организъм. Няма друга обществена формация, освен капиталистическата, която да е проявявала такова безскрупулно отношение към тази част от обществото, в която са съзидани много знания, умения и опит. Възрастта влияе различно на индивидите и техните качества и възможности могат да бъдат оценявани само от средата, в която те биха реализирали способностите си. Такава среда може да бъде само социалистическата.

Капитализмът като обществен строй носи в утробата си и непрекъснато ражда насилие, терор, проституция и омраза. Днес, обществото е обхванато тотално от тези недъзи и каквито и опити да се правят за тяхното отстраняване, колкото и да се разширяват органите за репресия, тяхното ликвидиране е обречено на провал. Разрешението на въпроса е в широкото въвеждане на общественото начало в борбата с престъпността. Ще посмее ли капиталът да въоръжи обществото, да изгради защитни функции в него, или страхът от бумеранг, който би се насочил към първоизточника на злото ще надделее? Този бич на обществото може да бъде преодолян само в условията на социализма.

Националната сигурност днес е поверена по-скоро в ръцете на несигурната и повлияна българска дипломация, отколкото на реалните сили, които могат да защитават страната си. Отбранителната готовност на всяка една страна е в пряка зависимост от нейната икономическа мощ. У нас този потенциал е твърде скромен, а и усилията, които досега управляващите хвърлиха за разгромяването но военно-промишления потенциал на страната сведоха защитните ни способности до жалко състояние.

Възстановяването на гаранциите на българските граждани от евентуални посегателства може да бъде постигнато само на основата на изграждане на военизирани структури на самоуправляващите се общности под методическото , а в отделни случаи и централизирано ръководство на национално ниво. Народът трябва да вземе в свои ръце защитата на Родината.

Младото поколение на България израства в среда чужда на неговите пориви и мечти за реализация. Размахвайки неукрепналите си криле, много от тях търсят решение в чужбина, превръщайки се в съвременните роби на т.н. "развити страни". Минимален процент от младите /наследници на реститути, новобогаташи и др./ имат обезпечено добро бъдеще у нас. Хиляди млади хора от институти и училища завършват за "безработни". Качеството на подготовката не ги прави конкурентни на съвременния пазар на труда.

Обществото в тяхно лице ражда нова революционна сила, чиято алтернатива е социализмът.

Социалистическите преобразования са обективен процес, необходим както за оцеляването на човечеството, така и неговия възход. Протичането му изисква от Комунистическата партия пълна мобилизация, за да може на всеки етап от развитието да дава верни и точни оценки, да направлява движението в правилното русло. На партията е необходим огромен интелектуален потенциал, разбиращ съвременните социални процеси, проявяващи се противоречия и пътищата за тяхното разрешаване. Партията трябва да е неразривно свързана със своята социална база - хората на наемния труд. Комунистическата партия трябва да стане огромен резервоар за нови идеи и творчество, да бъде партия на действието.

Комунистическата партия на България оценява своята роля н място в бъдещия революционен процес. По този път тя не е сама.

Огромен е потенциалът на хората, които са привърженици на комунистическите идеи. Днес е прието да ги наричаме "симпатизанти". Обстановката в страната е такава, че много от тях просто се страхуват открито да изявят своите идеи, други са смутени от скорошното рухване на социалистическата система. С този слой ние и в бъдеще ще работим, ще укрепваме тяхната вяра в успеха на делото. Те са сериозен резерв на партията.

Със социалистите, приели програмата за демократичен социализъм /БСП/ нашата партия е в коалиция. С тях ние ще работим за постигането на частични придобивки за трудовите хора. В решаващия момент на социалистическите преобразования, ако те ги възприемат като такива, ние ще продължим да работим заедно.

С представителите на съвременната социалдемокрация можем да взаимодействаме при евентуално радикализиране на техните виждания.

В широката палитра на БЗНС, традиционно наш съюзник са левите земеделци. Безрезервно нашите отношения и взаимодействия ще укрепват и в бъдеще.

Вълната на контрареволюцията увлече и много честни хора. Днес, разочарованието и гладът ги тласкат силно наляво. Ние нямаме нищо против да работим по определени проблеми и с тези бивши привърженици на СДС.

Традиционно, професионалните съюзи /синдикати/ у нас обслужват интересите на капитала. Тяхната задача е да оглавяват назрелите протести и да ги довеждат до задънена улица. На тях ние трябва да противопоставим професионален съюз, отстояващ истинските и дълготрайни интереси на трудещите се.

Палитрата на обществените организации и сдружения у нас сега е твърде пъстра и разнообразна. Това е изключително благоприятна почва за работа на партийните организации, за достигането на комунистическите идеи във всички сфери на обществения живот, за обогатяване съдържанието на партийната работа.

Бъдещето на човечеството ще се характеризира с огромното богатство на националните колорити, култури и ценности. Съхраняването на тези ценности, обаче не означава, че ние подкрепяме проявите на вулгарния национализъм. Първостепенно значение за нас при разрешаването на този въпрос ще има класовия подход и умелото прилагане на принципите на интернационализма.

Бъдещето на всички е комунизма!

4. Ръководни и Контролни органи на КПБ

Централен комитет на Комунистическа партия на България в състав от 78 члена

Първи секретар – Александър Димитров Паунов

Централна контролно ревизионна комисия - Председател Ваня Първанова Каменова

Политическо бюро на КПБ в състав от 11 члена

5. Комунистическа партия на България е юридическо лице, което се представлява от първия секретар на Централния комитет на партията. Той може да упълномащава други лица за извършване на определени действия.