|
Въпросите зададе Георги КУЛОВ
 Общината има нужда от нов екип, който да изготвя успешни проекти  Младите хора бягат, защото никой не им предлага работа Даниел Делчев е роден в Кърджали през 1970 г. Завършил е българска и руска филология в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.
Има диплом по журналистика и държавна администрация. Специализирал е връзки с обществеността в Нов български университет.Председател на Младежкия парламент в Кърджали от създаването му през 1998 г. Ръководи Клуба на младия предприемач в Кърджали. Бил е директор “Човешки ресурси” и “Стратегически проекти” в “Устра холдинг”. Няколко години работи в Министерството на икономиката в Дирекция “Предприсъединителни проекти и програми”. Има година стаж в Центъра за масова приватизация. Днес е изпълнителен директор на Европейски проектен център. Това е частна консултантска компания, която се занимава с разработване и управление на европейски проекти. - Г-н Делчев, кое наложи създаването на Гражданско обединение “За Кърджали”? - Ситуацията в Кърджали бе назряла. Тук винаги сме гласували против нещо, а не за града. За първи път кърджалийци се обединиха около идеята да издигнат човек, излъчен отдолу, който да мотивира повече хора да излязат да гласуват. Особено младите. - Вие сте номиниран от обединението за кмет. Как приемате това? - Приемам номинацията достатъчно сериозно и с необходимата отговорност. Това е предложение на младите хора в Кърджали. Градът като цяло им е длъжник. Това е най-уязвимата част от обществото. Отиват да учат и не се връщат. Тук няма работа за тях. За тях има трайна безработица. Причината е в монопола на ДПС. Има и политическа безотговорност на всички останали партии. Не си спомням да са намерили работа и на един млад човек в Кърджали в последните две години. - Как оценявате мандата на Хасан Азис? - Той трябва да се разглежда двустранно. Кметът се опита да разчупи досегашния модел на управление. Опита се да прави допитвания до хората по определени проблеми. Така се работи навсякъде. От друга страна в едно свое интервю той признава, че който и да е кмет, не би могъл да бъде независим от политическата конюнктура. При него е налице пълна зависимост от ДПС. - Лидерката на “Атака” Камелия Колчева определи номинациите на обединението като непознаваеми за кърджалийци. Как ще увеличите своята популярност? - Вярно е, че все още сме непознати за много от кърджалийци. Политическият маркетинг е сложна материя. Всичко опира до политическа култура. Опознаването ще стане в процеса на кампанията и на евентуалните предварителни избори. - Мислите ли, че е задължително предварителното гласуване? - Те трябва да стимулират повече хора да излязат да гласуват и да изберат своя кандидат. Да се стигне до общоприемлива кандидатура. - Как гледате на формирането на обща листа за съветници? - Това ще стане много трудно. Много по-важно е от издигането на кметската кандидатура. Свидетели сме как независимите кметове се оказват заложници на решенията на Общинския съвет. Надявам се партиите да предложат специалисти. Практиката да пращаме роднини и познати в Общинския съвет трябва да спре. Кърджали има нужда от професионалисти в области като еврофондове, инфраструктура и др. - Кои са първите мерки, които са най-спешни за града, които един кмет трябва да предприеме? - Има сериозна нужда от обновяване на екипа в общината, който се занимава с еврофондовете. Той ще понесе основната тежест от писането, кандидатстването и управлението на проекти. Това е сложен процес. Структурните фондове са съвсем различни от предприсъединителните. Става дума за много пари. Общините живеят с илюзията, че парите от еврофондовете са като джакпот. Натрупан някъде, рано или късно идва. Не стои така въпросът. Всичко зависи от активността на общината. - Кърджали е град с висока безработица. Как може да се преодолее това? - Тя е около 10 на сто. Мисля, че по линия на оперативна програма “Човешки ресурси” ще се пуснат доста модули за създаване на работни места. Бизнесът също трябва да разбере, че професионалният критерий е определящ при назначаване на хора на работа. Общината не прави нищо през последните години да насърчи малкия и средния бизнес да кандидатства по еврофондовете. Ако се направи проучване, ще се окаже, че голяма част от собствениците на малки и средни фирми в общината не са чували за еврофондовете. Тогава как да осигурят работни места. - Ползва ли Кърджали според вас своите хора в София за лобиране? - Много от другите общини отдавна имат лоби в столицата. През последните години представители в изпълнителната власт. Добрият пример е Димчо Михалевски. Опитва се да помага. Но при него е сложно. Като ръководител на програма ФАР не може да прескочи критериите при оценяването на един проект. - Използваме ли еврофондовете за трансгранично сътрудничество с Гърция? - Не ги използваме достатъчно. От седемте кърджалийски общини проекти по трансгранично сътрудничество са подавали само три. Голяма спирачка е намирането на партньори в южната ни съседка. Там е ролята на по-големите общини и областната администрация. - Много се говори за развитие на туризма в Кърджали. Достатъчно ли се прави? - Проблясък е Перперикон. Кърджали няма единна концепция за туризъм. Общината обира своите негативи. Идвайки от София през Черноочене, виждаме табела, която сочи наляво за Перперикон. Там не й е мястото.Туристът трябва да влезе в Кърджали. Да остави тук пари и тогава да поеме за Перперикон. Общината нехае. Доказателство е фаровският проект за туристически център до стадион “Дружба”. Той не е работил нито един ден откакто е създаден. Тези пари трябва да бъдат върнати според правилата на ЕС. - Коментират се екологичните проблеми. Писа се за това, че “Горубсо” иска да добива злато с цианид. - Имаме много сериозни проблеми, свързани с екологията. Държавните контролни органи си затварят очите. За добиването на злато с цианиди не мога да преценя доколко е опасно или не. Чел съм, че 60% от местата, където се добива злато, се прави с тази технология. Но в България нещата се разминават. Органите не контролират и това може да има последици за града. Трябват сериозни гаранции от предприятието, че в Кърджали няма да има екологични проблеми.
|