|
Вторник, 18 Декември 2007г. 00:00ч. |
|
Резултатите от изборите за местна власт са трагични за обикновенните трудови хора. В голяма степен се повтори резултата от парламентарните избори от 2001г., когато един европейски гражданин обеща няколкостотин дни за да тръгне всичко по мед и масло. Мнозинството от гласоподавателите повярва и гласува за този гражданин протестирайки по този начин срещу партиината номенклатура узурпирала власта.
На практика дадоха отново съгласието си процеса на присвояване на държавното имущество да продължи безнаказано. На местни избори 2007г. друг гражданин със съмнителна репутация каза на избирателите, че той е поредния спасител на потъващия кораб наречен България. Безпринципния вот даден за лицето Б.Б. е поредната неподходяща форма на протест. От друга страна безцеремонното купуване на гласове показа истинския облик на така наречения бизнес, чиято единствена предизборна платформа е да демонстрира желанието си да притежава още повече пари. С изключение на Комунистическата партия на България всички останалите партии са попаднали именно в този капан – искат власта за лично облагодеталстване. Оттук следва и разминаването с исканията на избирателя, които гласува с надеждата за по добър живот. Това разминаване между управляващи и управлявани ще се прояви отново на следващите парламентарни избори. Така наречените електорални нагласи през 2009г. ще бъдат различни от днешните. Това пролича още в хода на изминалата предизборна кампания. Картината която получих от интернет е по различна от тази която описват официалните социолози и политолози. В малките населени места преобладаващата практика е да се гласува на приятелски и роднински признак. За кмет се гласува за съученик представител на една партия, а за общинска листа за роднината от другата партия. Например гласува си за кмет от ДПС, а за общинска листа за АТАКА. Тази практика се повтаря почти в цялата страна. В големите градове картината е подобна. На този фон няколко партии се обявиха за победители и сбъркаха. От тава следва, че подхода на разделяне на електората на ляв и десен е погрешен. Дясното в по голямата си част е неориентирано. Една част от тях са замръзнали на ниво антикомунизъм от началото на деведесетте години на миналия век, друга част гласува последователно за Костов, за Симеон, за Първанов, за Борисов...на евроизборите някои от тях гласуваха за КПБ… На предстоящия конгрес на партията през април 2008г. един от въпросите нуждаещ се от изясняване е именно доколко лявото пространство съществува. Опита от евроизборите и от местните избори сочи, че механичното причисляване на хората на наемния труд изпитващи сериозни материални затруднения към лявото пространство е погрешно. Лозунгите издигнати и на двата избора от партията не доведха до очакваните добри резултати. Една от причините е, че тези лозунги могат да бъдат разбрани от поколенията живяли при социализма. В голяма степен демокрацията отчужди хората от власта и непрекъснато мачка вярата им, че нещо може да се подобри към по добро. Много хора не вярват, че при този репресивен режим управляващото малцинство ще допусне изграждането на едно справедливо общество наречено социализъм. Това е положението сега, а след десет години? Проблемът и отговорноста пред нашата партия се състои в това, че не разясняваме достатъчно ясно какво значи социализъм. Очевидно лозунга социализъм не е достатъчен. Този лозунг хората трябва да свързват с това което ще се промени при смяната на обществения строй капитализъм със социализъм. Един от подхода за да бъде чут ясно от обществото нашият комунистически глас е именно този. В изминалите две предизборни кампании липсваха конкретни искания в нашата агитация. Без конкретни искания за защита на правата и интересите на хората на наемния труд от произвола на частния работодател нашата идеология няма как да бъде разбрана. Теодоси Радославов
|