|
Помощта от Европейския съюз е чист ВНОС НА КАПИТАЛИЗЪМ В тези редове ще се опитаме да защитим мисълта, написана в заглавието. Колкото и да се крие информацията за едно такова твърдение има очевидни, ако не и очевадни, факти, от които не може да се избяга. Смея да твърдя, че нашата страна, с развитието, с люшканията си в икономиката през последните петнайсетина години изминава класическия път на капитализма. С всички отличителни белези на това движение.
И с нещо, което общо взето, в класиката не е познато. Капитализмът в България, без да знаем като какъв в крайна сметка той ще оформи физиономията си, сега засега се строи от чужденци или най-малкото с чужди капитали. Управляващите, независимо с какви цевотове са те, се надпреварват в отчетите си да ни заливат с информацията кой повече чужди капитали е привлякъл През миналата година били около 4 милиарда, през по-миналата близо до 3 милиарда. И т. н., и т. н… Да оставим настрана психологията на слугинаж, която прозира в подобен нарцисизъм. Нещата имат по-друг смисъл. В който изпъква класическото разбиране за взаимоотношенията на държавата и собствеността, главно върху производствените мощности /където, общо взето, попадат така наречените дълготрайни активи/. Изкушавам се да се върна малко назад във времето. Веднага след така наречените промени /по-точно казано след контрареволюцията от 1989 г./ на всеоръжие – и от десни, и от леви – беше взета философията на пълната либерализация на икономиката. С неубедителния мотив: “Така е в развитите страни”. Макар да не е така – във Франция, Германия, Великобритания държавата беше, че и си остана собственик на 25-30 до 40 на сто от производствените мощности. Друг е въпросът за формата на управление на тази собственост. Но си остава безспорен фактът, че печалбата от тези предприятия не пълнеше нечии джобове, а отиваше в бюджетите на тези страни. И ако дори част от държавната собственост на посочените страни напоследък все пак бе приватизирана /както, примерно, стана със заводите Фолксваген в Германия/ то защо не си задаваме въпроса на каква степен и в какъв етап от развитието на тези страни се пристъпва към раздържавяване. И на каква степен и в какъв етап стана то в България. С подхода, който горе-долу звучи: “Юруш на маслините!” Поради което дойде и неизбежния крах. Навярно през последните години, особено когато се водеха преговорите за приемането ни в Европейския съюз /когато се подписваха разните му глави/, сте забелязали едно категорично изискване на ЕС – приватизирайте! Може и малко грубичко да прозвучи, но смисълът на това изискване беше – отваряйте път на европейските капиталисти. Е, ние се разградихме до такава степен, че те започнаха да нахлуват – отначало поединично, а после и на глутници. /Тук ще подминем подробностите по ликвидирането на производства и отрасли, в които бяхме не в първата десетка, а в първата тройка в света – примерно в лазерните технологии, в праховата металургия. Да не говорим пък за позициите ни на конкурентно превъзхождащи във военното производство. Всичко беше ликвидирано, за да се отворят празни пространство за ония, от глутницата/. Остава си обаче открит въпросът за ефекта от тяхното нахлуване. За което в обществото витаят безкрайно много твърдения. Едно на друго противоречащи си. Най-логичното обяснение е – и те са капиталисти. Като всички други по света. Влагат капитали, наемат работна ръка, която неизбежно е експлоатирана, извличат печалба, живеят охолно. Част от печалбата я превърщат в капитал, за да наемат още работници, за да ги експлоатират и тях, за да трупат още печалба. Както виждате, колелото се върти, върти… И недай боже да им го кажеш в очите – на тях, на капиталистите. Веднага ще цъфне на повърхността казаното от американския актьор Робърт Редфорд: “Понастоящем всеки, който има схватлив ум и чувство за почтеност, бива обявяван за комунист или най-малкото за ляв”. Ние пък не отричаме, че сме комунисти и че в обективните факти търсим обяснение на поведението на капиталиста. Особено когато това поведение засяга интересите, честта, битието на наемния работник. И въобще взаемоотношенията между наемател и наемник Чиито антагонизъм е неизбежен. И точно поради това е любопитно да надзъзърнем по-дълбоко и да извадим на показ това, което върши така наречения европейски капиталист. И дали то е обратно на вършеното от нашия, българския ни капиталист. Ако сте забелязали напоследък върви мълвата, че в чуждите фирми /т. е . при европейския капиталист/ заплатите са по-големи от тези, които се получават във фирми, чиито собственици са българи. Оставяме настрана дребните хитрости, алчността, снобизмът, които в голяма степен са се напластили у нашенецът. За нас по-любопитно е да се докоснем до онова, което ръководи мислите, а повече поведението на придошлия капиталист. Вярно, той дава по 800, че и 1000 лева месечна заплата – като правило два пъти, ако не и три пъти повече, отколкото работникът би получил в българска фирма, при същите условия на работа. Западният капиталист се бие в гърдите, че е дал “толкова висока заплата”. А тихомълком подминава факта, че за същата работа, при същите останали условия в собствената си родина или даже в повечето от страните на Европейския съюз трябвало е да заплати не 1000 лева /вземаме максималното у нас/, а най-малкото 1500 евро. Подчертаваме - най-малкото! Извод – само от разход за труд западнякът у нас почели три-четири пъти повече, отколкото в споменатите страни, Не издържа на никакви квалификации и дълго време поднасяният ни аргумент, че произвежданата у нас продукция била неконкурентноспособна – виждате ли, поради ниската квалификация на българските работници. Тогава защо се получава така, че две трети, ако не и три четвърти от продукцията на тези предприятия се изнася и намира безпроблеменен пазар. Вземете Севлиевския завод, превърнал се едва ли не в оазис на благоденствието. Едва ли само в това се съдържа отговорът на въпроса – тогава защо идва чуждият, най-вече западният капитал у нас. /Вижте каретата в настоящата страница и си направете сами изводите/. Димитър ДЕЛИЙСКИ ИМА ЛИ ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИТЕ ЗАЩО? I. - Защо турските бизнесмени от “Шише джам” построиха голям стъкларски завод в Дели ормана, чиято продукция се продава из Европа? След като имахме два стъкларски завода, единият в същия този район, където сега е турската фирма. А другият в Перник, построен преди повече от век, първи на Балканския полуостров. Технологията за производството в него беше осъвременена през последните години преди преврата през 1989 г. – тук вече се произвеждаха автомобилни стъкла, изключително сложно производство. Двата наши завода задоволяваха нуждите на страната /тогава, когато се развиваше огромно строителство/, че и изнасяха значителни количества. Сега са руини. А турската фирма печели – и поради евтиния труд на българите. II. Защо управляващите през 2002 година продадоха печелившият Държавен застрахователен институт /ДЗИ/ - на Емил Кюлев – за 21,5 млн евро, а само няколко години подир това белгийската финансова група КВС извади на масата 185 млн евро – девет пъти повече. Без в ДЗИ нещо да се е променило, т. е. без в него да са направени някакви допълнителни инвестиции – с изключение на луксозното обзавеждане. Което беше и си остана страшно печелившо – значи можеше да си е печелившо дори като държавно. Е, не, в него вече се настанява западният капиталист. И печалбите той ще прибира. III. Защо… Впрочем за огромния гешефт с БТК писахме в предишния брой на нашия вестник. Само ще добавим – и в този сектор Западът ни изпрати капиталисти, които ще си прибират огромни печалби. Които можеха да си бъдат български. IV. Защо, на кого, за колко /и срещу колко/ бяха разпродадени цялата мрежа от електроразпределителни дружества? От които винаги, непрестанно потокът на печалбата тече. И го прибират чужденци. V. И май никой вече не обръща внимание на поведението на собствениците на по-малки чуждестранни фирми – главни гръцки и турски – в южните и югозападни райони на страната. Където експлоатацията на наетите български работници придобива средновековни форми. А никой не им обръща внимание. Или това става съвсем инцидентно – като случая с двете сестри, загинали от непоносимите условия на работа. ЗАЩО?
|